09 декември, 2006

Ожулена

Отчaиващо ожулена, издраскана, изхабена.

4 часа на пистите и сам абслютен парцал, причинявам си болка ,за да махна това напрежение, което ме владее до полуда.

Няма начин да избягам, за да не мисля и знам че макар да не е толкова страшно, макар да има изход, просто трябва да се успокоя, да спра трепета в стомаха ми, да започна да се храня, да се усмихвам, да се спускам бавно, да се радвам на снега.

Идва Коледа. Не искам да идва.

19 ноември, 2006

Няма начин

Колкото и да се мъча и да оправям непоправими неща, няма начин да не причиня болка на някои. Със цялото съзнание на егоитичното ми житие -битие, единственото което знам е че не искам мен да ме боли.

Толкова са различни и всъщност толкова си приличат, двамата ,който обичам, желая, уважавам и любя в едно и също време. За приятелките ми е цяло безумство, опасна игра, която така както ме разпалва, е на косъм до болката.
Имат право.
И аз?

Нима няма да ме боли мен, ако причиня болка.??!! Най-смешното - страшно е ,че съмо преди месеци-вечност се случи нещо подобно и тогава третия в триъгълника не издържа ролята си на трети, макар и предупреден имаше надеждата че може да промени нещо.

Понякога се питам дали всъщност не сгреших оставяйки го да си иде, беше един от най-добрите ми приятели. После мисля че щом го оставих е защото не виждах бъдещето....
Или е просто страх да изпусна питомното и да гоня дивото.

Не знам, Не ми се мисли.

Сега се усмихвам, обгърната в пелената на едно приключение, което ме разтапя като течен шоколад и пиа с пълни шепи. Ще му мисля утре или в други ден, или в дения в които всичко се оправи или обърка, за сега само внимавам да не нараня никой и тази игра ми харесва.

09 ноември, 2006

Написах ти писмо


Написах го със кръв.
Опитвах се да видя лицето ти
изчезнало,
нямам твоя снимка, не ми е нужна
в сърцето си
те имам.

Цяла вечност е минала,
а помня толкова много неща.
(всяка дума, извивка, ирония,вопъл)


Благодаря ти за любовта преживе
и за усмивките посмъртни.
Знам че ме чакаш,
има време..

29 октомври, 2006

Магиосница

Лутах се в тъмното,
достигнах дъното,
да те забравя исках и така и не можaх.
Вграждах си сянката,
в стени на мълчание и
в хладен огън
спомени горях.

Думи неказани, очи нецелувани.

Невъзможна любов!?

До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъи и не можах.

За отмъщение,
любовта ми завръща се
и убива те със нежно острие....

23 октомври, 2006

Не те познавам, но знам че не те мразя


Припадащ, опитващ, ядосваш се,
нежно потръпващ,
смъртен безсмъртен се чустваш.
Верен предател, страхлив мошенник,
не съшествуваш извън теб,
жалко, лъжливо спокойствие.
Правиш се на весел, играеш тъжен,
обиден, интересен.
Искаш да изглеждаш волеви, а бягаш,
доволен измамник умиращ от ревност.
Бягаш от яркото лице на измамата
пиеш отровата като лек ликьор,
криеш лика си- горчиво тръпнещ.
Пиеш, уверен че ще свърши своето.
Забравяики лицемерието, търсиш болката.
Вярвам че небето продължава в АД за теб.
давам живот и душа за една лъжа,
някои твърдят че това е любов.

22 октомври, 2006

Разказвай

Разказвай ми стари приказки млади моряко..
Разказвай ми докато заспя в прегръдките ти,
само там искам.
Разказвай ми как премина моретата,
океаните как те посрещнаха, разказвай.
И как накрая стигна до вратата ми,
нима нещо друго очкакваше?
Разказвай ми нежни приказки, моряко,
прегърни ме докато заспивам,
ако някой знае в кой свят съм да ми го каже,
и бързо.....

20 октомври, 2006

линия

"Душата ми е лагуна,без кораби и лодки по нея. Без дървета и храсти по пясъка. Само една тънка брегова линия разделя пустотата на две."

Би могло да бъде написано от мен, но уви, както винаги някои се сети преди мен, Любен Гроис. Нарочно махам строфите и римите, нарочно пoдреждам изречението в проза, това е животът, моята лагуна.