Лутах се в тъмното,
достигнах дъното,
да те забравя исках и така и не можaх.
Вграждах си сянката,
в стени на мълчание и
в хладен огън
спомени горях.
Думи неказани, очи нецелувани.
Невъзможна любов!?
До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъи и не можах.
За отмъщение,
любовта ми завръща се
и убива те със нежно острие....
Припадащ, опитващ, ядосваш се,
нежно потръпващ,
смъртен безсмъртен се чустваш.
Верен предател, страхлив мошенник,
не съшествуваш извън теб,
жалко, лъжливо спокойствие.
Правиш се на весел, играеш тъжен,
обиден, интересен.
Искаш да изглеждаш волеви, а бягаш,
доволен измамник умиращ от ревност.
Бягаш от яркото лице на измамата
пиеш отровата като лек ликьор,
криеш лика си- горчиво тръпнещ.
Пиеш, уверен че ще свърши своето.
Забравяики лицемерието, търсиш болката.
Вярвам че небето продължава в АД за теб.
давам живот и душа за една лъжа,
някои твърдят че това е любов.
Разказвай ми стари приказки млади моряко..
Разказвай ми докато заспя в прегръдките ти,
само там искам.
Разказвай ми как премина моретата,
океаните как те посрещнаха, разказвай.
И как накрая стигна до вратата ми,
нима нещо друго очкакваше?
Разказвай ми нежни приказки, моряко,
прегърни ме докато заспивам,
ако някой знае в кой свят съм да ми го каже,
и бързо.....
