Няма начин
Колкото и да се мъча и да оправям непоправими неща, няма начин да не причиня болка на някои. Със цялото съзнание на егоитичното ми житие -битие, единственото което знам е че не искам мен да ме боли.
Толкова са различни и всъщност толкова си приличат, двамата ,който обичам, желая, уважавам и любя в едно и също време. За приятелките ми е цяло безумство, опасна игра, която така както ме разпалва, е на косъм до болката.
Имат право.
И аз?
Нима няма да ме боли мен, ако причиня болка.??!! Най-смешното - страшно е ,че съмо преди месеци-вечност се случи нещо подобно и тогава третия в триъгълника не издържа ролята си на трети, макар и предупреден имаше надеждата че може да промени нещо.
Понякога се питам дали всъщност не сгреших оставяйки го да си иде, беше един от най-добрите ми приятели. После мисля че щом го оставих е защото не виждах бъдещето....
Или е просто страх да изпусна питомното и да гоня дивото.
Не знам, Не ми се мисли.
Сега се усмихвам, обгърната в пелената на едно приключение, което ме разтапя като течен шоколад и пиа с пълни шепи. Ще му мисля утре или в други ден, или в дения в които всичко се оправи или обърка, за сега само внимавам да не нараня никой и тази игра ми харесва.
