..

кога ??

когато се събуждам плачеща , някак без да знам защо.
И калъфката ухае на някои които отдавна не е полагал главата си там.

Когато искам да знам от къде извира тази тъга , а няма отговор....

затварям се в плача в уханията, в спомените и се упреквам ..не му е сега врeмето, а кога ..?

....

Днес

Толкова пати каза днес, "обичам те" че чак започвам да се страхувам...
...





2 луди месеца...





Толкова сам спокoина, уравновесена, че не ми се мисли за рефрените, че след всяко затишие идва буря и обратното . не сега, за Бога, не сега

.....

Хензел и Гретел умират заедно

“Философът Аднре Горз И жена му Дорине са се самоубили по любов”



Новината е преди няколко дни. Грешна, неточна, объркващо обиждаща дори.....

Нима някои може да се самоубие от любов?
Влюбения казва “искам да умра “ но има нужда да живее за да го казва хиляди пъти, има нужда от живота.

Андре Горз се е родил в далечната 1923 във Виена, от баща евреин и маика антисемита, завършил е образованеито си в Швеция, и почти целия му съзнателен живот е преминал в Париж, приятел, сътрудник, коректор на Сарт, чак миналата година за прав път споменава жена си Дорине, в едно писмо за историята на любовта, казва нещо такова:” Навършваш 82 годни. Продължаваш да си толква красива, весела и желана както когато се запознахме. Вече 58 години живеем заедно, и те обичам повече от никога. Само твоето присъствие ме прави щастлив, прегръщайки тялото ти с мойто..не искам повече..”



Дорине е болна от дегеративна болест, оставили са няколко писма с които се сбогуват с приятели, телата им лежали един до друг на леглото, на вратата имало бележка да се обади на полицията преди да влезе които и да е.



Нима можем да знaем какво мислят двама които са преминали целия живот хванати за ръка, когато светлината на единия се изгася бавно ...за разлика от тежкия ми опит напоследък само мога се преклоня пред двама старци, хванали се за ръка в последня си път към вечността или към нищото..кой зане името..

Nomera...martini??

...............

Chopin Fantasy Impromptu - Evgeny Kissin

Amnesty International: Signature

После

Преди половин живот, така, подтиквана от нуждата да се изказвам написах няколко стотици фрази в рима.
Поезията беше като отдушника на едно залято от недеверие същество.
Недоверие най-вече към самия себе си.
После ,горе долу по същото време, написах нещо в проза и взе че се хареса.

Сега, приятелките от години, когато се обаждат да питат как съм питат направо.: пишеш ли ?

не, няма капка поезия в душата ми, в прозата се преплитат фрази недозаваршени, недоизказани, неясни.... Някъде по тези пътища на търсене на мен самата съм изгубила онази част от мен, и ми липсва...понякога прекалено ...

казват че любовта помага на тези демони да излязат, врме ми е пак да се влюбя, значи

чай ???

после питаш къде, кога ще започна с въпросите,

няма въпроси,

всичко отдавна е казано,

не те и докосвам вече,

жегата е нашето мъртво пространство,

в което сме ..сигурно отдалечени.

Питаш как се прави любов така ?

Със желание...

Avgust

ricky martin

Ултиматум

Днес поставих ултиматум, поне така прозвуча.

Има една стара приказка:

"които предупреждава, не е предател".....

Ochi

Нищо

Не искам нищо, не казвам нищо отдавна само се опитвам да заглуша стоновете ти....Само тишина ми е нужна, бленувам тишина в ръцете ти, косите галещи страните ми, сладкото ухание на цигарата ти смесено с парфиъма ми...в тишината.
Наричаш ме перверзна, сърдит си ми, причинявам ти болка, разяждам дълбоката рана, която сама съм издълбала с ...любовта си може би, не те слушам отдавна, не искам мрънкане....Не разбра ли че отдавна , много отдвна не очаквам нищо, оставям отворен прозореца ми за да влезе ако иска с полъха на вятъра нещо различно, и му се радвам като малко дете на нова играчка.....
Знаеш прекрасно, че ако нещо мразя са празните думи, изреченията които не водят доникъде, извиненеята които човъркат още повече, недуоменито от нищото което всъщност остава след тях...и да, изпозлзвам те, използвам всяка частица от тялото ти, от мислите ти, от теб през малкото време което имам да съм с теб, използвам всяка твоя клетка, разпръсквам я върху мен ,за да я запазя с аромата на болката ти и с нежността на пръстите ти, с негата на желанието ти и се потапям в Теб, такъв какъвто те искам. Не мсиля за после, за след това, за когато...това е само твоя работа, ако така си по-щастлив....аз те изпозвам , защо не опиташ и ти....

любя те .....

Правя ти любов само с поглед,

любя те...

със цялата ми същност

докато гледам как вървиш бавно към

заминавaщия ти самолет.

Всички извинения са валидни,

продължавам да те любя,

300 пъти,

непрекъснато,

без дъх,

както ти мен...

AZ

В мигът на безпричинието, бездумието, самотата
отварям всичките врати....
лека музика навлиза в съзнанието ми,
точно както думите ти
чак сега пробиват тяло ми.



Аз съм твоето отричане, ти си моето потвърждение ..

Следи стрелката

Някои търсят цял живот пътя.

Ти просто следи стрелката,

докъдето те отведе.

Лимита го слагаш само ти......



Свобода.

Без теб

Странното е че никога не мисля за теб като за нещо отминало изпълнено, нито бъдеще предстоящо, отдавна забравих и онова бъдеще предстоящo в миналото... просто си ти.

Преобръщаш ме, мислейки те, сънувайки те. Лутащ поглед обгръща само сърцето ми.

Сливам топлината си с твойто дихание.

Звуча като учичка преди първата среща, всъщност по-скоро винаги е предпоследна .....

Не бягам

връщам се...намирам само висисни,

търся малкия поток на въздуха...

искаш да дойдеш с мен????

заповядай.. .днес, утре... утре ще е само мои ден

Parole Parole....

Затварям очи и устни, за да нямат думите последствия,

за да не влизам в забранени теми, за да не боли истината.

На бягащи коне отлитам към дъното на мислите.

Не ми казвай да имам търпение.

Не ме учи да бъда спокойна.

Не се опитвай да влизаш в ролята ми на знаеш.

Думите ще имат значение само от утре.
Днес е друго нещо..............................

Adikta

Нов живот

Гола и свободна.
Оставям се на течението на огромното море, без друго желание освен да ме носят водите, да ме прегръщат и шептят.
Затварям капчица по капчица цялото море в съзнанието си и му позволявам да ме храни с надеждата за всеки ден които ми предстои.

Потопена, плуваща, отнесена от унеса на безкрая, това e чуcтвото което ме обзема мислейки за годината която пристъпва....
Това са моите чуства и твоите ??