28 май, 2007

10 май, 2007

Нищо













Не искам нищо, не казвам нищо отдавна само се опитвам да заглуша стоновете ти....Само тишина ми е нужна, бленувам тишина в ръцете ти, косите галещи страните ми, сладкото ухание на цигарата ти смесено с парфиъма ми...в тишината.
Наричаш ме перверзна, сърдит си ми, причинявам ти болка, разяждам дълбоката рана, която сама съм издълбала с ...любовта си може би, не те слушам отдавна, не искам мрънкане....Не разбра ли че отдавна , много отдвна не очаквам нищо, оставям отворен прозореца ми за да влезе ако иска с полъха на вятъра нещо различно, и му се радвам като малко дете на нова играчка.....
Знаеш прекрасно, че ако нещо мразя са празните думи, изреченията които не водят доникъде, извиненеята които човъркат още повече, недуоменито от нищото което всъщност остава след тях...и да, изпозлзвам те, използвам всяка частица от тялото ти, от мислите ти, от теб през малкото време което имам да съм с теб, използвам всяка твоя клетка, разпръсквам я върху мен ,за да я запазя с аромата на болката ти и с нежността на пръстите ти, с негата на желанието ти и се потапям в Теб, такъв какъвто те искам. Не мсиля за после, за след това, за когато...това е само твоя работа, ако така си по-щастлив....аз те изпозвам , защо не опиташ и ти....