На гости на Баkо

Една мигла скрита в гънките на устните ми напомня че дори кoгато забравям някои той пак съществува, някъде там,където се чуства щастлив или нещастен.

mad about you

Една звезда

Дошла от някаде, заминаваща винаги на път. Избирам само посоката, пътищата сами се чертаят, сами по себе си се изхвърлят или потвърждават в съзнанието ми първо. На Накоя звезда ще се спра за да полея цветето си, да го засадя, да му разкажа приказка

Кога....

Кога разбрах че един ден ще мога всичко което поискам.

Може би когато записах върху някакви сериозни записи на баща ми един цял концерт на Сузи Куатро и след акто бях наказана месец започнах да уча английски за да я разбирам....да мисля че има нещо друго извън стената....

Не знам дали някои я помни....

каза

каза че единствено може да ми подари една песен, че всичко останало си имам,
имам нужда от това да произнасяш името ми, да казваш на глас какво мислиш,
кога мислиш за мен, с кой споделяш.....

Каза само че една песен може да ми го покаже и замълча

Mademoisselle

Празнично

По странно стечение на обстоятелствата все по-рядко минавам от тук, все по-рядко пиша, сякаш пътя ми се спря преди да започне всъщност,няма да разсъждавам за безличието, безразличието или за няколкото други без, които се ме въртят из главата.


Снощи пак по тази странна стеченост на обсотятелствата присъствах, благодарение на съвременната технология на литургията на Патриарха Максим, чух от хиляди километри гласа му да благословия и честити с празника и може би само мисълта че все още сам част от това общество което почита традициите, не религията, което вярва в същноста на нещата , не в измислените идеологии .... знам със сигурност не съм модерна атеистка ,нито феминистка, нито бунтарски социално настроена антихристка, просто сам аз.


И днес след Формулата и Финaла на Мастера от Монако, слушам музика....празнично ми е

Me gustas tu

.....

Souleria