разтопеното олово изобрази еднорог пълен с подаръци...
подаръкът ми беше едно патуване през Цурих, Виена, Салцбург до Augsburg и обратно във Виена точно за Старата нощ- 31 Декембри, както я наричат в Испания.
Да се надяваме че 2010 ще е пълна с доброта, късмет и здраве.
Не врярвах че ще дойде денят в които времето да ми е в повече, да го въртя между ръцете си като плстмасов обръч и да няма свършване.
Запълвам дупки със емоции ,със нежност и със мисли, със стари книги и нови музики...но времето уви все се оказва че ми е в повече...после лъжа че всичко ми е наред, лъжа че ме боли глава, че не ме боли, лъжа че усещам пулса си все по-силно, лъжа че съм добре.
