19 август, 2007
15 август, 2007
После
Преди половин живот, така, подтиквана от нуждата да се изказвам написах няколко стотици фрази в рима.
Поезията беше като отдушника на едно залято от недеверие същество.
Недоверие най-вече към самия себе си.
После ,горе долу по същото време, написах нещо в проза и взе че се хареса.
Сега, приятелките от години, когато се обаждат да питат как съм питат направо.: пишеш ли ?
не, няма капка поезия в душата ми, в прозата се преплитат фрази недозаваршени, недоизказани, неясни.... Някъде по тези пътища на търсене на мен самата съм изгубила онази част от мен, и ми липсва...понякога прекалено ...
казват че любовта помага на тези демони да излязат, врме ми е пак да се влюбя, значи
Publicado por Bambola los сряда, август 15, 2007 2 comentarios
05 август, 2007
чай ???
Publicado por Bambola los неделя, август 05, 2007 0 comentarios