После
Преди половин живот, така, подтиквана от нуждата да се изказвам написах няколко стотици фрази в рима.
Поезията беше като отдушника на едно залято от недеверие същество.
Недоверие най-вече към самия себе си.
После ,горе долу по същото време, написах нещо в проза и взе че се хареса.
Сега, приятелките от години, когато се обаждат да питат как съм питат направо.: пишеш ли ?
не, няма капка поезия в душата ми, в прозата се преплитат фрази недозаваршени, недоизказани, неясни.... Някъде по тези пътища на търсене на мен самата съм изгубила онази част от мен, и ми липсва...понякога прекалено ...
казват че любовта помага на тези демони да излязат, врме ми е пак да се влюбя, значи
2 коментара:
здравей.
хубава снимка. на кой е, знаеш ли?
не вярвам поезията да ти е избягала. може би просто се е променила и не можеш да я познаеш:)
zdravei, ne znam na koi e snimkata, prosto ia otkrih v unison s mislite mi, a za poeziata sigurno si prava, shte chakame da ia poznaia :)
Публикуване на коментар