линия

"Душата ми е лагуна,без кораби и лодки по нея. Без дървета и храсти по пясъка. Само една тънка брегова линия разделя пустотата на две."

Би могло да бъде написано от мен, но уви, както винаги някои се сети преди мен, Любен Гроис. Нарочно махам строфите и римите, нарочно пoдреждам изречението в проза, това е животът, моята лагуна.