29 октомври, 2006

Магиосница

Лутах се в тъмното,
достигнах дъното,
да те забравя исках и така и не можaх.
Вграждах си сянката,
в стени на мълчание и
в хладен огън
спомени горях.

Думи неказани, очи нецелувани.

Невъзможна любов!?

До полудяване с тебе аз разминавах се,
но да те забравя тъи и не можах.

За отмъщение,
любовта ми завръща се
и убива те със нежно острие....

1 коментар:

aurora каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.